Издателство: Ибис
Поредица: До всички момчета , които съм обичала
Поредица: До всички момчета , които съм обичала
Година на издаване: 2017г.
Брой страници: 296
Цена:12.90лв.
Резюме:
Когато любовни писма, които трябва да останат в тайна, бъдат изпратени, катастрофата е неизбежна!
Шестнайсетгодишната Лара Джийн пази любовните си писма в кутия за шапки, подарък от майка й. Но това не са писма, които някой е писал на нея, а такива, които тя е писала. По едно за всяко момче, което някога е обичала – общо пет. Когато ги пише, тя излива сърцето и душата си и казва всичко, което никога не би се осмелила да изрече в реалния живот, защото писмата й са предназначени единствено за нея. И така до деня, в който неясно как, тайните й любовни писма биват изпратени по пощата до своите получатели. И внезапно любовният живот на Лара Джийн от въображаем се превръща в напълно неуправляем…
Когато пиша писмото си, не спестявам нищо. Пиша го, сякаш той никога няма да го прочете. Защото няма да го прочете. Изливам в писмото всяка своя тайна мисъл, всяко впечатление, всичко, което тая в себе си. А щом приключа, го запечатвам, адресирам го и после го прибирам в синьо-зелената кутия за шапки.
Всъщност строго погледнато, това не са точно любовни писма. Пиша ги, когато вече не искам да съм влюбена. Те са моето сбогуване. Защото, след като напиша писмото, вече не съм погълната от всепоглъщаща любов. Мога да си ям зърнената закуска и не се чудя дали и той я обича с банани; мога да пея с любовните песни, а не да ги пея за него. Ако любовта е вид обсебване, може би тези писма са моят екзорсизъм. Те ме освобождават. Или поне би трябвало.
Шестнайсетгодишната Лара Джийн пази любовните си писма в кутия за шапки, подарък от майка й. Но това не са писма, които някой е писал на нея, а такива, които тя е писала. По едно за всяко момче, което някога е обичала – общо пет. Когато ги пише, тя излива сърцето и душата си и казва всичко, което никога не би се осмелила да изрече в реалния живот, защото писмата й са предназначени единствено за нея. И така до деня, в който неясно как, тайните й любовни писма биват изпратени по пощата до своите получатели. И внезапно любовният живот на Лара Джийн от въображаем се превръща в напълно неуправляем…
Когато пиша писмото си, не спестявам нищо. Пиша го, сякаш той никога няма да го прочете. Защото няма да го прочете. Изливам в писмото всяка своя тайна мисъл, всяко впечатление, всичко, което тая в себе си. А щом приключа, го запечатвам, адресирам го и после го прибирам в синьо-зелената кутия за шапки.
Всъщност строго погледнато, това не са точно любовни писма. Пиша ги, когато вече не искам да съм влюбена. Те са моето сбогуване. Защото, след като напиша писмото, вече не съм погълната от всепоглъщаща любов. Мога да си ям зърнената закуска и не се чудя дали и той я обича с банани; мога да пея с любовните песни, а не да ги пея за него. Ако любовта е вид обсебване, може би тези писма са моят екзорсизъм. Те ме освобождават. Или поне би трябвало.
Признавам си ,че доста често съм срещала много положителни отзиви и коментари за тази книга , но ,тъй като не беше преведена на български език ,не съм ѝ обръщала
голямо внимание , дори не бях чела резюмето. И така до момента ,когато стана ясно ,че издателство Ибис ни дават възможност най-накрая да се запознаем с историята. Прочитайки резюмето бях почти сигурна ,че книгата ще ми хареса. Самата идея за писмата е гениална по своята същност и не говоря само за историята в книгата ,ами и за реалния живот . Като се замисля лично аз бих написала подобно писмо и бих се почувствала освободена , тъй като много често има неща , които не искаме да признаем дори пред себе си , а да не говорим пред другите. В тази ситуация изливането на чувствата върху лист хартия е много удачен начин да се пречистим , да видим всичко написано черно на бяло и да се освободим от натрупалите се в нас емоции.
Но да преминем и към самата книга. За мен тя е едно малко бижу.На пръв поглед книгата е типична ,съвременна тийн история свързана с любовни трепети ,драми и съдбоносни избори , но аз съм надраснала тези неща и имах притеснения дали книгата ще ми допадна. Не знам дали се дължи на героите , на стила на авторката или на цялостната идея , но се влюбих в тази книга. Тя е толкова лека и разведряваща , докосваща и същевременно нежна , но и изпълнена с много действие. Да преминем и към самите герои.
Лара Джийн - май до сега не съм попадала на друга 16 годишна героиня , с която да имаме толкова общи неща и да мислим по доста близък начин. Обикновено се нервя на героините , които правят един куп нелогични неща и накрая забъркват някоя голяма каша , но Лара Джийн е различна. Била е влюбена 5 пъти , но никога не е имала
гадже, винаги е била отдадена на семейството си и няма много приятели , но въпреки това е красиво момиче от корейски произход , на което му предстои да преживее както хубави така и лоши моменти по пътя към откриването на любовта.
Много забавен за мен момент беше как младото момиче мрази да кара кола и как непрекъснато се притеснява и се чувства дезориентирана , а в същото време знае ,че просто трябва да го направи. В доста моменти припознах себе си, а това ме върна в ученическите ми години. Хареса ми как Лара Джийн все пак се опитва да запази част от всички емоции за себе си , да запази по едно късче ,от тези пет момчета ,които е обичала и да им отреди място в сърцето си. Може те да не са били голямата ѝ любов , но все пак са попаднали в мислите ѝ , били са в сърцето ѝ , а писмата ,които им е написала ще са още един спомен колко влюбена е била тогава.
Марго - тя е по- голямата сестра на Лара Джийн и без да се усети е заела мястото на майка в семейството , която се грижи за всичко. Винаги е подредена и организирана , справя се с пазаруването , готвенето и чистенето и дори си има гадже. Но нещата се променят ,когато отива в колеж чак в Шотландия. Макар Марго да присъства физически за много кратко в книгата , то присъствието ѝ се усеща през цялото време. Тя непрекъснато е в мислите на семейството си , а Лара Джийн отчаяно се нуждае от помощта ѝ , тъй като сега тя е по- голямата сестра с един куп отговорности ,която си няма представа как да се справи с всичко. Самата Марго е доста интересен образ и ми се искаше да видим малко повече от нея. Поела доста отговорности още от малка ,в един момент тя се страхува да допусне някого твърде близо до себе си , страхува се да се разкрие напълно, но съм сигурна ,че животът в Шотландия ще я промени до някаква степен.
Кити - тя е най-малката от трите сестри Сонг , и е най-колоритния образ. Тя е като
черешката на тортата. Макар да е само на 9 години Катрин разбира нещата доста добре и винаги знае какво да каже.
Джош - съседското момче , което вече е бивше гадже на Марго и ,в което Лара Джийн все още е влюбена. Когато той получава любовното й писмо отношенията между тях стават някак странни и вече не могат да излизат и да си говорят така непринудено както преди.В началото може би той ми беше симпатичен , но с течение на времето ми стана някак безразличен и на моменти дразнещ . Реално не можем да разберем много за него и за характера му и в даден момент сякаш остава на заден план, но със сигурност ще ми е интересно да прочета повече и за него.
Питър Кавински за мен той беше голямата изненада в книгата. Привидно е твърде самовлюбен и горделив , с огромно его и твърде уверен в себе си , но всъщност е добро момче. Да , звучи доста клиширано ,но Кавински определено ми допадна
повече от Джош. В него има някакъв чар. Прави разни дребни жестове за Лара Джийн и винаги се държи мило с нея , а това ме кара да го харесвам още повече. Кое момиче не би се зарадвало ,когато рано сутрин я изненадат с вкусна поничка....
Както вече сте разбрали харесах книгата страшно много .Може би защото е написана по един простичък и разбираем начин и засяга теми и проблеми ,през които всеки преминава ,но определено успя да влезе под кожата ми , да ме направи част от живота на Лара Джийн и да събуди позабравени емоции в мен. Финалът беше хубав по един малко странен начин и това още повече засилва желанието ми да прочета и следващата част от трилогията .
Не мисля ,че за тази книга важи ограничението да се чете само от деца в тинейджърска възраст. Напротив ,смятам ,че е напълно подходяща за вече порасналите хора въвлечени в ежедневните си грижи и проблеми....определено действа разтоварващо. А и сега се замислям как ли бих приела историята ,ако бях на 16- 17 години. Може би щях да имам друг поглед върху нещата .. не знам , но се радвам ,че я прочетох, а Лара Джийн , се превърна в една от любимите ми героини. Ако Вие още се чудите какво да си вземете за морето или басейна , то отдайте се на "До всички момчета , които съм обичала"
Тук е моментът да благодаря на издателство Ибис първо ,че са решили да издадат книгата и второ ,че ми предоставиха копие за прочит. И силно се надявам скоро да издадат и следващата книга от трилогията :)
Но да преминем и към самата книга. За мен тя е едно малко бижу.На пръв поглед книгата е типична ,съвременна тийн история свързана с любовни трепети ,драми и съдбоносни избори , но аз съм надраснала тези неща и имах притеснения дали книгата ще ми допадна. Не знам дали се дължи на героите , на стила на авторката или на цялостната идея , но се влюбих в тази книга. Тя е толкова лека и разведряваща , докосваща и същевременно нежна , но и изпълнена с много действие. Да преминем и към самите герои.
Лара Джийн - май до сега не съм попадала на друга 16 годишна героиня , с която да имаме толкова общи неща и да мислим по доста близък начин. Обикновено се нервя на героините , които правят един куп нелогични неща и накрая забъркват някоя голяма каша , но Лара Джийн е различна. Била е влюбена 5 пъти , но никога не е имала
Много забавен за мен момент беше как младото момиче мрази да кара кола и как непрекъснато се притеснява и се чувства дезориентирана , а в същото време знае ,че просто трябва да го направи. В доста моменти припознах себе си, а това ме върна в ученическите ми години. Хареса ми как Лара Джийн все пак се опитва да запази част от всички емоции за себе си , да запази по едно късче ,от тези пет момчета ,които е обичала и да им отреди място в сърцето си. Може те да не са били голямата ѝ любов , но все пак са попаднали в мислите ѝ , били са в сърцето ѝ , а писмата ,които им е написала ще са още един спомен колко влюбена е била тогава.
"Странно е да си копнял толкова дълго за нещо , за някого , а един ден , най-внезапно , просто да спреш"
"Когато някой отсъства дълго време , в началото запомняш всички неща, които искаш да му кажеш. Опитваш се да съхраниш всичко в главата си.Но все едно да удържиш шепа пясък: малките зрънца се изплъзват от ръцете ти и накрая остават само едрите камъчета и въздух.Когато най-сетне се видите , си запазил единствено големите неща, защото е твърде трудно да разкажеш за всички дреболии. Но именно те съставляват живота."
Кити - тя е най-малката от трите сестри Сонг , и е най-колоритния образ. Тя е като
Джош - съседското момче , което вече е бивше гадже на Марго и ,в което Лара Джийн все още е влюбена. Когато той получава любовното й писмо отношенията между тях стават някак странни и вече не могат да излизат и да си говорят така непринудено както преди.В началото може би той ми беше симпатичен , но с течение на времето ми стана някак безразличен и на моменти дразнещ . Реално не можем да разберем много за него и за характера му и в даден момент сякаш остава на заден план, но със сигурност ще ми е интересно да прочета повече и за него.
Питър Кавински за мен той беше голямата изненада в книгата. Привидно е твърде самовлюбен и горделив , с огромно его и твърде уверен в себе си , но всъщност е добро момче. Да , звучи доста клиширано ,но Кавински определено ми допадна
Както вече сте разбрали харесах книгата страшно много .Може би защото е написана по един простичък и разбираем начин и засяга теми и проблеми ,през които всеки преминава ,но определено успя да влезе под кожата ми , да ме направи част от живота на Лара Джийн и да събуди позабравени емоции в мен. Финалът беше хубав по един малко странен начин и това още повече засилва желанието ми да прочета и следващата част от трилогията .
Не мисля ,че за тази книга важи ограничението да се чете само от деца в тинейджърска възраст. Напротив ,смятам ,че е напълно подходяща за вече порасналите хора въвлечени в ежедневните си грижи и проблеми....определено действа разтоварващо. А и сега се замислям как ли бих приела историята ,ако бях на 16- 17 години. Може би щях да имам друг поглед върху нещата .. не знам , но се радвам ,че я прочетох, а Лара Джийн , се превърна в една от любимите ми героини. Ако Вие още се чудите какво да си вземете за морето или басейна , то отдайте се на "До всички момчета , които съм обичала"
"Мисля, че вече разбирам разликата между това,да обичаш някого от разстояние и да обичаш някого от близо.Когато го виждаш от близо, го виждаш какъвто е , но и той те вижда каквато си....Любовта е плашеща : тя се променя, тя не може да си отиде, Това е част от риска "
Тук е моментът да благодаря на издателство Ибис първо ,че са решили да издадат книгата и второ ,че ми предоставиха копие за прочит. И силно се надявам скоро да издадат и следващата книга от трилогията :)
0 коментара:
Публикуване на коментар